Стая/Room
Познавам творчеството на режисьора Лени Ейбръхамсън още от първия му филм " Adam and Paul ", тъй като завоюва " София Филм фест ". Последваха приблизително положителният " Garage " и мно-о-ого хубавият " Frank " (непременно гледайте по " Синемакс " ). Мисълта ми е, че неравният му път не предполагаше тазгодишното експлоадиране - превъзходният " Стая ", с четири номинации за " Оскар " и съвсем сигурна статуетка за Бри Ларсън, писал съм възторжено за нея. Вече е и Филм на публиката в Торонто, Най-добър филм на Британските самостоятелни награди и има още 54(!) награди по света. В добавка- 8.3 в IMdb и №143 в класацията на уеб страницата за всички времена! И не, суперлативите и оценките не са пресилени, а българските разпространители, несъмнено, отново пропущат феномени.
Ма (Бри Ларсън) и шестгодишният Джак (Джейкъб Трембли, къде ги намират тези деца?) живеят в... стая. Тя - изнурена, посивяла, занемарена, с нездравословен загар и изпосталяла фигура, само че с останки от невероятна красота (въпреки че е към 20-ина годишна), съумява да направи живота на детето прекрасен, забавен и пълностоен, тъй като го обгрижва с изключителна майчина обич - разхождат се сред стените, гледат телевизия, споделят, тя му споделя поучителни приказки.
Той - малък, жив, чевръст, преносим, ученолюбив и безсънен, си мисли, че шубраци има, само че дървета не, планини също не съществуват, тъй като " не могат да се поберат в тв приемника ". Хранят се нищожно и зъзнат, тъй като " Олд Ник " (Шон Бриджърс) - противен непохватен раздразним вид със зло и отблъскващо зачервено брадато лице, конфликтен манталитет и груби маниери - рядко влиза, педантично ги заключва и рутинно пъхтейки, прави секс с Ма.
Той е отвлякъл майката като ученичка, изнасилил я е, затворил я е, а Джак е нежелателен и създаващ проблеми непряк артикул... Ма обаче, чийто разум непрекъснато работи, съумява да провежда хитроумно бягството на сина си, и оттова филмът почва в действителност.
Свободата като фантазия и мираж, само че и като отговорност и задължение, виновността като самовнушение, любовта като универсално лекарство. Щастието е допустимо, само че първо би трябвало да си го позволиш.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Ма (Бри Ларсън) и шестгодишният Джак (Джейкъб Трембли, къде ги намират тези деца?) живеят в... стая. Тя - изнурена, посивяла, занемарена, с нездравословен загар и изпосталяла фигура, само че с останки от невероятна красота (въпреки че е към 20-ина годишна), съумява да направи живота на детето прекрасен, забавен и пълностоен, тъй като го обгрижва с изключителна майчина обич - разхождат се сред стените, гледат телевизия, споделят, тя му споделя поучителни приказки.
Той - малък, жив, чевръст, преносим, ученолюбив и безсънен, си мисли, че шубраци има, само че дървета не, планини също не съществуват, тъй като " не могат да се поберат в тв приемника ". Хранят се нищожно и зъзнат, тъй като " Олд Ник " (Шон Бриджърс) - противен непохватен раздразним вид със зло и отблъскващо зачервено брадато лице, конфликтен манталитет и груби маниери - рядко влиза, педантично ги заключва и рутинно пъхтейки, прави секс с Ма.
Той е отвлякъл майката като ученичка, изнасилил я е, затворил я е, а Джак е нежелателен и създаващ проблеми непряк артикул... Ма обаче, чийто разум непрекъснато работи, съумява да провежда хитроумно бягството на сина си, и оттова филмът почва в действителност.
Свободата като фантазия и мираж, само че и като отговорност и задължение, виновността като самовнушение, любовта като универсално лекарство. Щастието е допустимо, само че първо би трябвало да си го позволиш.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ